Статиите принадлежат на Категория Друго



Радио управление на RF модули

Източник:   cxem.net
Автор: Vovchik
Превел от руски: Т.Б.

Работата на системите за радиоуправление се базира на изпращането на команди от оператора към управлявания обект. Кодът на командата избрана от оператора от таблото за управление, се преобразува в последователност от електрически импулси, а след това с помощта на модулация(фазова, амплитудна, честотна и.т.н.) в радио сигнал.

За увеличаване на надеждността на радиоуправлението се използват различни кодове за защита, освен това се използва и управление по метода на обратния канал, при който от обекта към таблото за управление се изпраща сигнал потвърждаващ приемането и изпълнението на командите. В някои системи за управление то се извършва непрекъснато, с помощта на автоматично приеман сигнал за разсъгласуване между зададеното и истинското положение на управлявания обект.

Радиоуправлението се е разпространило широко в системите за автоматизация, в авиацията и ракетостроенето, в роботиката. А в настоящия момент се използва за управление на битова техника и устройства(„умен дом“).

За радиоуправлението на различни устройства може да се използват прибори както с дискретно, така и пропорционално действие. Основното, по което се различават, е че приборите с пропорционално действие позволяват на оператора да променя плавно скоростта на двигателя, да завърта кормилото на модела на необходимия ъгъл, за разлика от приборите с дискретно действие. Схемотехническата реализация може да бъде изпълнена като:

-аналогова система, базирана на честотно кодиран сигнал и декодираща приетия сигнал с помощта на LC-кръг или активни RC-филтри;

-цифрова система, базирана на предаване и приемане на цифров сигнал, организиран под формата на последователен цифров код.

В тази статия ще разгледаме аналогова система с дискретно действие, тъй като тя се справя напълно с функциите си. В тази статия се описва относително елементарна схема за радиоуправляеми модели и нейния канал с амплитудна модулация.

– Предавателя с приемника, които се използват в радиоуправлението – това е готов RF модул на 433MHz.
1

Първо ще разгледаме предавателя.

2

Структурно той се състои от амплитуден модулатор (C1, C2, R1-R3, IC1), предавател (RF-модул 433MHz), захранващ блок(C3-C5, VD1-VD5, R4,R5).Амплитудния модулатор е изграден на базата на таймера NE555 работещ в режим
генератор на правоъгълни импулси. Създаваната честота може да се променя с помощта на донастройващия резистор R2. Забележка C1 – трябва да бъде филмов/слоен кондензатор(->>> Film capacitor), тъй като промяната на неговия капацитет ще доведе до друга генерирана честота.

Захранващият блок осигурява напрежение 9V и ток около 20mA. Забележка: този захранващ блок не е безопасен от гледна точка на електробезопасността. Затова бъдете ВНИМАТЕЛНИ.

Дойде време да разгледаме приемника.

4

Той се състои от приемника (RF – модул 433MHz), активен филтър(R10-R14, C11, C12, DA1.1), компаратор(VD1, R15-R19, C13, DA1.2), електронен ключ(R20, R21, VT3, K1), захранващ блок(C14, VD2, VD3, R1, C15).Захранващия блок осигурява напрежение 12V и 5V с ток около 20mA.

Принцип на работа

От изхода на RF-модула „кодирания“ сигнал постъпва на входа на активен филтър, от който се излъчва честота равна на честотата на квазирезонанса 2.1-2.3kHz. По този начин на изхода на филтъра се появява сигнал с предварително определена честота.

Сигнала се изправя и постъпва на входа на компаратора. Което довежда до неговото превключване и включването на релето. В случая ако „кодирания“ сигнал постъпващ на входа на активния филтър, не съдържа честота равна на честотата на квазирезонанса 2.1-2.3kHz, тогава компаратора ще бъде в „нулево“ състояние и релето ще бъде изключено.

Настройка на радиоуправлението

При правилно сглобена схема, приемника започва работа веднага. Единственото, което трябва да проверите напрежението 12V на релето и 5V на изхода регулатора. В предавателя е необходимо да проверите напрежението 9V на електролитния кондензатор(C4). И трябва да се направи настройка на генератора на квазирезонансна честота, активен филтър на приемника. За тази цел е необходимо към 5 крак DA1 на приемника да се включи DC волтметър и с въртеливо движение на донастройващия резистор на предавателя да се постигне максимално напрежение(което ще бъде максимално при честота 2.1-2.3kHz).

Снимки на устройствата:
5

6

7

>>> Повече информация може да откриете тук.

Терминологичен речник за спътниковата телевизия

Източник: cxem.net

Превел от английски: Т.Б.

 

A

ACS number – номера на версията на картовият софтуер. Съществуват няколко различни версии софтуер: 1.2, 1.4, 1.6 en 3.82, 3.83. Версиите 1.4 и 1.6 са почти идентични.

Alphacrypt – наследник на Irdeto, декодира и двата типа – Irdeto и Betacrypt.

Asciiserial – числото, което идентифицира картата. Това число се отпечатва също така върху картата под формата на баркод. То служи само са целите на идентификацията.

Aston Seca – Въпреки, че истинското име за системата на кодиране е Mediaguard, тя често е наричана и Seca или Aston Seca. Mediaguard е разработена от Seca, така че другото използвано име Seca Mediaguard е по-подходящо. Aston е компания, която създава CAM модули(наред с други), които се използват за декодиране на системата Mediaguard. Кодирането Seca Mediaguard се използва от организациите Canal+, което не е очудващо. Собствениците на Canal+ са акционери в организацията Seca и също така взимат участие при разработването на системата за кодиране Mediaguard. Поради влиянието на Canal+, системата Seca Mediaguard е много популярна във Франция.

ATR – Answer To Reset, или за кратко ATR, е низът който смарт картата изпраща към приемника при всяко едно нулиране. ATR на всяка една карта съответства на спецификациите ISO7816-3. ATR съдържа информация за картата, за примерна информация за това как приемника трябва да комуникира с картата: Напрежение(волтове), Ток(ампери), Baudrate, Синхронна или Асинхронна комуникация и.т.н..

Auto Update – Технниката за автоматичната актуализация (AU) се грижи софтуера на картата да бъде актуален, за да се осигурят правилните ключове за CAM модула, когато се заявят. Доставчиците ще смянат често техните работни ключове и в случай, че нямате валиден набор от управляващи ключове, скоро ще останете само с черен екран. За различните системи на кодиране, същинските ключове, които се използват за декодирането, имат различни имена. Например, при Irdeto те се наричат Plainkeys, а за Seca те се наричат Operational Keys.

ASIC – „ИС със специфично приложение“. Всяка ИС(интегрална схема), която е направена за точно определено приложение, се нарича „ASIC“. Има интегрални схеми със специфично приложение в телефонните карти, в часовниците за ръка и в официалните карти, както и другаде.

Atmel card – виж Fincard.

ATR protocol – „answer to reset“ /отговор при нулиране/ T=0 ISO-7816 – начинът, по който смарт картите комуникират. Почти всички смарт карти използват този протокол или някоя негова разновоидност, при своята работа. Например телефонните карти, картите за сателитна цифрова телевизия, пиратските карти, и.т.н.. Интерфейсът „smatmouse interface“(стандартния интерфейс за смарткартата) комуникира посредством използването на този протокол. Забележете, че PIC картите биват програмирани, като това програмиране не следва ISO протокола.

Auto-updating cards – виж „Self-updating cards
B

Betacrypt – система за кодиране много подобна на Irdeto и използвана от немският доставчик Premiere World.

Blocker – всяко сега и тогава, някои доставчици ще изпращат сигнали, които ще влияят единствено върху пиратските карти. Целта на тези сигнали е да забранят пиратските карти. За да сте сигурни, че тези сигнали няма да достигнат до вашата карта и да я забранят Вие може да използвате blocker. Съществуват два начина за блокиране на сигналите: софтуерни- и хардуерни- блокъри.

Bootloader – буутлоадъра е първата програма, изпълнявана всеки път щом си включите приемника. Буутлойдъра ще се увери, че операционната система на приемника е стартирана. Операционната система на сателитния приемник е наричана обикновенно firmware.

C

C1, C2, C3, C4, C5, C6, C7, C8 – имената на терминалите за всяка една ISO-7816 съвместима смарт карта.

Countrycode – три-цифрен код, използван за да се уведоми CAM/приемника коя група от канали трябва да бъде валидирана.

Chip – черно електронно нещо с изводи по него. Той се състои силициева пластина ецната с фотолитографски метод P- и N- области свързани с изводите, като всичко е залято с черна смола(пластмаса). „Пластината на картата“ се състои от силициева пластина и златна площадка залепена към нея(с малко златни проводници(нишки) по между им).

Card doubler – устройство, което Ви позволява да използвате 2 карти в един CAM модул едновременно-

CB20 selection – смарт картата може да бъде адресирана и модифицирана по 3 начина:
1. Чрез използването на сериен hex, отделни карти могат да бъдат адресирани
2. Чрез номера на група от карти, всички 256 карти в групата могат да бъдат адресирани едновременно
3. В групата от карти избирането на индивидуалните карти може да бъде адресирано с метода CB20 селекцията (макс. 256 карти).

Channel ID – Използдва се за избор на канал. Правилната комбинация от ключ и ID на канал ще активира канала.

Common Interface – Общ интерфейс(CI) предствлява PCMCIA слот в сателитния приемник, в който CAM модула може да бъде поставен. Всички multicrypt приемници използват общите интерфейси.

Common Scrambling Algorithm – това е алгоритъм за кодиране, както е определен от DVB. Алгоритъмът CSA е бил проектиран, за да се обезопасят предаваните сигнали от хакерите. За доставчика истинското предимство е, че CSA е универсален спрямо няколко типа CAM модули. Това означава, че доставчика, който например излъчва и по двата Seca и Viaccess, може да изпраща едновременно и EMM и ECM в предавания пакет, но всеки CAM модул ще реагира на командите, които са предназначени за него. Всички останали команди ще бъдат игнорирани.

Conditional Access – Условен достъп (CA) е технология, използвана за кодиране и оторизиране при DVB системите. Системата за условен достъп съдържа няколко елемента: SMS и SAS.

Conditional Access Module – Модул за Условен Достъп(CAM) е модула в който е изградена CA системата. CAM модулите могат да бъдат намерени като отделни модули, които да поставите в CI на вашия приемник, но те също така понякога са вградени в приемника. В този случай те се наричат вградени CAM. CAM модула съдържа целият необходим софтуер, нужен за декодирането на определена система за кодиране и също така необходимия софтуер, който да му позволи да комуникира с вашата смарт карта.

Control Word – Контролна дума(CW) е информационен пакет съдържащ кодирания ключ за алгоритъма на кодиране използван от вашата смарт карта.

Crd’s – Може да приемете Crd файловете като вид файлове с макроси. Те съдържат низове от команди, използвани за актуализирането на вашата смарт карта.

Cryptedkey (Key) & Plainkey – Това са респективно кодираната и некодираната форма на един и същ ключ. За да станат нещата още по-сложни от колкото всъщност са, ключът cryptedkey често се нарича просто key. Ключът cryptedkey съдържа комбинация от датата, на която ключът е изпратен, ключа plainkey плюс ключа Plainmasterkey, всичко това обединено в 1 ключ. Ключът cryptedkey се изпраща към картата през определен интервал от време. Той потвърждава/легализира абонамента на потребителя, с което позволява на потребителя да гледа определени канали. Освен това ключа cryptedkey се грижи за правилното декодиране на потвърдения канал. Ключът plainkey е некодираната версия на cryptedkey.

Crypto Works – относително нов участник, чиято система за кодиране е Crypto Works. Системата е проектирана от датското подразделение на Philips.

Customer Word Pointer – четвъртият байт от PPUA низа носи наименованието CWP(или Customer Word Pointer). Той е използван, за да се адресират индивидуалните карти. CWP се използва само при картите MOSC.
D

Date – датата в смарт картата се използва от доставчика, за да се активират или деактивират канали.

Data logger – устройство, което записва информацията между четеца на смарт картата и самата карта, в двете посоки, и я изпраща към серийния порт на PC. Вижте също Smartmouse (което позволява комуникация между RS-232 и смарт картата) и Season(което позволява комуникация между RS-232 и четеца на смарт картата).

DES – 56-битов алгоритъм за кодиране използван в системата Eurocrypt.

DIL-chip – чип с два реда с лесни за запояване изводи, който преминава пред платката, за разлика от малките повърхностно-запоявани SMD-чипове (или SOIC). DIL означава „Dual In-Line Package“. Виж също така SMD.

Direct programming lines – Ако eeprom чипът памет е директно свързан към контактите на картата, тогава eeprom може да бъде програмиран независимо от процесора. Когато случаят е такъв, тези директни връзки се наричат ‘direct programming lines’. Вие ще откриете DPL само върху SMD или HMD картите. Златните пластини неизползват DPL и затова винаги ще се нуждаят loader file в процесорния чип, за да се програмира eeprom в картата.

DPSC – Digital Pirate Satellite Card(Цифрова Пиратска Сателитна Карта). Тези карти се продават с работещи ключове. Цените могат да достигнат до няколко стотин Евро за картите тип multiprovider. Обикновенно тези карти съдържат подпрограма за отчитане на време, която се грижи, че картите ще бъдат забранени след определен период на употреба. Но тези карти също така ще бъдат затворени от атаките на доставчика чрез употребата на ECM команди.

DVB – Digital Video Broadcasting(Излъчване на Цифрово Видео), или също така digital satellite TV.
E

Encryption algorithm – начин да се обърка информацията и да се направи недостъпна за никой, който незнае числото(„ключа“) върху който е базирана. Например, ако криптирам HELLO чрез прибавянето към всяка буква на 1-ца, аз ще получа IFMMP. Прибавянето на 1-ца към всяка буква, тогава е алгоритъма на криптиране. Разбира се, повечето алгоритми са много по-сложни от този.

EEPROM – вид компютърна памет – „electrically erasable & programmable ROM“(електрически изтриваема и програмируема памет само за четене). Паметта в едночиповия компютър PIC16c84 е от този тип. Чипът памет 24LC16 използва памет тип EEPROM. EEPROM паметта съхранява съдържането след като захранването е изключено(за разлика от RAM, която работи в компютъра). Но тя също така може да бъде ре-програмирана многократно, за разлика от EPROM или ROM паметите. Flash паметта работи по същият начин като EEPROM паметта, но използва по-модерна технология. Понякога хората под „EEPROM памет“, имат впредвид и двете EEPROM и Flash памети. По-коректен термин би бил „NVRAM“.

ECM – Electronic Control Message. Това са команди, които се използват за контрол над работата на вашата смарт карта. ECM-те винаги се изпращат под формата на пакети. Такъв тип пакет се нарича ControlWord(CW) – контролна дума и той съдържа кодираните ключове, ID-та и.т.н. необходими за декодирането на сигнала. С други думи, ECM идентифицира услугата и условията, които трябва да бъдата спазени, за да използвате услугата. Доставчиците ще използват също така фалшиви/лъжливи ECM команди, за да забранят пиратските карти. Ето защо много хора превеждат ECM като Electronic Counter Measure/Електронни Мерки за Сигурност/.

EMM – Entitlement Management Messages(Право за управление на съобщенията). EMM командите се състоят от информация, съдържаща се в SAS и винаги ще бъдат изпращани заедно с ECM. EMM съдържа информация за абоната и статуса на абонамента. Те се използват, за да се обмени информация относно оторизирането, но също така ще пренасят новите ключове, или ще модифицират или изтриват съществуващите ключове.

F

Funcard – програмируема смарт карта продавана празна, която използва Atmel процесор вместо PIC1684 чипа.

File set – наборът от файлове е цялостен пакет от софтуер и ключове, необходим за програмирането на смарт картата. Структурата на файловия набор, зависи от типа карта за която е направен. За PIC картите, файловият набор съдържа 2 файла (PIC файла и eeprom файла). За AVR картите като например Fun- и Jupiter карти, файловия набор съдържа 2 или 3 файла (файл за флашването на процесора, и файл за външната eeprom файл, а понякога и файл за вътрешната eeprom).

Firmware – операционната система за приемника.
H

HEX файл – в основни линии файл с шестнадесетични числа. Те обикновенно завършват с разширението .HEX. Програмата за PIC процесора и съдържанието на EEPROM чиповете за съжаление обикновенно се запазват в шестнадесетичен формат, вместо двоичния формат, което ги прави малко по-големи – два пъти- от колкото те щяха да бъдат(ако HEX файла се състои от 2200 байта, той изисква само 1024 байта(или 8192 бита), когато се програмира в чипа. За да направим всичко още по-идиотско без да е необходимо, HEX файловете могат да бъдат или 8-битови(което реално означава 16-бита) или 16-битови(което реално означава 32-бита). Всички инструменти за програмиране разбират 8-битовите HEX файлове – също така наричани INH8M, но много от тях разбират също и 16-битовите HEX файлове.

Hexserial – 3 байтове шестнадесетично число, което се използва от доставчика за достъп до смарт картата.

Hexmasterkey – шестнадесетично число с дължина 10 байта, което се кодира с hexserial. Ключът hexmasterkey е просто код, който се използва от смарт картата, за да изчисли plainmasterkey от masterkey. Без наличието на hexmasterkey не е възможно правилно да се обнови plainmasterkey.

Hexadecimal – числена система с 16 цифри (0123456789ABCDEF) вместо 10(0123456789) или 2(01). 10 е равно $0A, 100 е равно на $64, 255 е равно на $FF, 256 е равно на $100, а 65535 е равно на $FFFF. За да се обозначи, че това е HEX число, се използва символа на долара или H/0x.
I

ISO-7816 – международен стандарт за смарт картите, използван в телефонните карти, картите за сателитна телевизия, GSM картите, и.т.н.. Той дефинира размера на картата, надеждността, конфигурацията на изводите, нивата на напреженията и скоростите на комуникация и.т.н. – затова хората може да имат впредвид разчни неща, когато те споменават „ISO-7816“. Например, за британска телефонната телефонна карта може да се постави в Videocrypt декодер, а броят на устройствата останали в картата се визуализира върху телевизионния екран, благодарение на стандартизирания комуникационен протокол дефиниран в ISO-7816! Начинът, по който PIC чиповете се програмират разбира се не е дефиниран в ISO-7816. Виж също така „ATR“.

Impulse Pay Per View – или interactive pay per view(ippv, интерактивно плати, за да гледаш) е разширение на обикновенната ppv. Вече Вие няма да бъдете таксувани за общото събитие, а вместо това ще бъдете таксувани за времето през което сте ползвали услугата.

Instructions – seca използва така наречените instruction bytes(INS), за да комуникира между CAM модула и смарт картата. Тези инструкции се използват например, за да реализира заявка между картата и доставчика за данни, оторизация, ECM, EMM и др.

Irdeto – организация, основана от Ir. den Toonder(от тук и името). Тази организиция разработва системи за сигурност на преносът на данни като например ppv(pay per view, плати, за да гледаш) и ippv(impulse pay per view). Най-добре известните доставчици, които използват Irdeto за тяхните излъчвания са Premiere World, Canal+, Stream и Nova.

K

 

Key – тайно число, върху което е базиран алгоритъма за кодиране.

 

 

L

LNB – нещото в средата на сателитната чиния, приемащо сигналите от сателитите. Чинията отразява и фокусира тези сигнали в LNB.

Logging – процесът на записване на информацията съдържаща се в потока между CAM модула и смарт картата. Информационния поток съдържа, освен всичко останало, ключовете, които се използват от доставчика, за да управлява картата.

 

M

Man key – абревиатура на Management Key – Administration Key – специален главен ключ, чрез който се кодират другите ключове.

Memory – всички памети съдържат определен брой адресируеми клетки. Всяка клатка може да съдържа информация между 0 и 255 ако паметта е традиционна 8-битова памет(2^8=256). Вътрешно тя е изградена от 8 бита, които могат да бъдат или 0(изключено захранване) или 1(включено захранване) – тъй като съществуват 256 различни комбинации. (Понякога, модерните компютърни програми могат да интерпретират голямо обем байтове в един и същи момент, например 16 или 32 бита по едно и също време, вместо по отделно.

MPEG – motion JPEG(движещ се JPEG), метод за компресия за описанието на променящо се изображение(като телевизионното изображеие) с възможно най-малко информация. MPEG-3 (или MP3) е MPEG метод за компресия на аудио. ZIP е друг медот за компресия, но той основно е за всякакъв тип информация, за разлика от MPEG, който е специализиран, за да бъде ефективен при движещите се изображения (и MP3 за аудио). PAL TV се състои от 24 кадъра в секунда, а понякога MPEG неописва пълния кадър, а вместо това описва само това, което се изменило между два сходни кадъра! С MPEG, може да се постигне забележително съотношение на компресия от 2000% или по-добро при движещите се изображения – колкото повече Европейски е филма, толкова по-добра е компресията. Обикновенната техника за компресия на изображения също се използва – тя е основана на JPEG, която е загубна (означава, че Вие губите част от информацията в картината, сравнено с момента преди компресията, но разбира се Вие може да го компенсирате с използването на по-добра разделителна способност) техника за неподвижни изображения. Тъй като MPEG е компютърно-базиран метод за компресия, той може разбира се да бъде използван при цифрово излъчваните телевизионни канали. С цифровата телевизия, 20 канала могат да се предават върху една и съща честота на предавателя благодарение на MPEG2! (Много хора мислят, че MPEG2 е телевизионен формат като PAL,D2MAC или NTSC, но не е така. Той се използва в много различни формати за цифрова телевизия).

Masterkey & Plainmasterkey – кодирания, респективно некодирания 8 байтов ключ, използван за включването на определени функции, като например „отварянето“ на картата. Ключът masterkey може да бъде изчислен от сумата на hexserial и групата на доставчика. Затова формулата е елементарна: hexserial + групата на доставчика = masterkey. Ключът masterkey също така понякога се нарича Key00. Когато masterkey се записва върху картата, това се осъществява с некодираната версия на ключа(the plainmasterkey). Ключът plainmasterkey е необходим за по-нататъчното обработване на ключа- и информацията за канала.

MOSC – Modified Original Smard Card(Модифицирана Оригинална Смарт Карта).Това са оригиналните карти предоставяни от доставчика.

Multicrypt – Мултикрипт приемниците са универсални приемници, които използват общи интерфейси(виж „common interfaces“), за да служат като носител за отделните CAM модули. Мултикрипт приемниците са разработени под натискът на пазара. Тяхната гъвкавост се основава на възможността да се host-ват няколко CAM модула, като по този начин им позволява да настанят няколко системи за кодиране.

Original cards – оригиналните карти са разбира се, тези издадени от каналът към абонатите.
P

PAL – телевизионната система използвана в Европа. В Америка се използва NTSC.

PCB – печатна платка(напр. самата карта върху която запоявате чиповете)

Phoenix interface – устройство с точно същата функционалност като тази на smartmouse, но не е съвместима с smartmouse. Оригинално използвана, за да се ре-активира определена версия от оригинални Sky карти(от там и името).

Processor – основната част или „мозъка“ на компютъра. Той прочита програмата съхранена в паметта, и прави това което се казва в нея.Той може да изчисли по математичен път, да създава електронни сигнали върху своите изводи, както и да сменя съдържанието в своите клетки памет.

Program – последователност от числа(вариращи между 0 и 255, ако това е 8-битова програма) предназначени за интерпретиране то процесора. Програмата трябва да бъде съхранена в паметта, така че процесора да може да я прочете и изпълни. В микроконтролерите, програмата се съхранява в ROM(ако чипа е OTP) или EEPROM паметта. Всяко число представя инструкция за процесора, например 4, 120, 84, 44 може да означава „раздели 120 на 84 и постави резултата в 44-та клетка от паметта“. Програмите са специфични за всеки един процесор, така че програмата за PC-процесора неможе да бъде разбрана от PIC-процесора или от Macintosh процесор(напр. процесор Motorola). Обаче ако програмният език се компилира, същият изходен код може да се използва както за PC, така и за Macintosh.

Pay Per View – (ppv) както и името подсказва, е техника използвана, за да се таксува потребителя само за канала който гледа. Затова само с ppv, когато искате да гледате филм или спортен мач, вие ще платите само за тази програма.

Управление на мотор за сателитна чиния с помощта на микроконтролер

Източник: cxem.net

Превод от руски: Т. Б.

 

В една немного стара епоха на Dial-Up интернета, много хора са инсталирали сателитни чинии задвижвани от двигател, за да получат достъп до бърз интернет и безплатна телевизия с добро качество. Днес на първи план е ADSL, както и мобилният интернет.

Двигателното задвижване при много от хората излезе от употреба. Но не използването на такова нещо си е просто грях. Реших да използвам ДЗ(SG2100A, едно от най-популяните и евтини) за проследяване на позицията на слънцето (планирам изготвянето на слънчев воден нагревател). В крайна сметка ДЗ включва в себе си двигател + скоростна кутия + главен механизъм + крайни изключватели + контролер.

Контролерът на ДЗ работи обикновено на базата на протокола Diseqc 1.2(еднопосочно, без отговори). Контролерът на ДЗ се явява подчинен(slave)-контролер върху Diseqc шината и изпълнява командите на управляващото(master)-устройство (приемник, платка в PC, микроконтролер…). Цялата документация по този протокол се намира на английски език на уеб страницата www.eutelsat.com.

Инструкцията се състои от три байта: начало, адрес, команда[допълнителни байтове за инструкцията].

Началният байт може да бъде различен, но за ДЗ той има стойност 0xE0.
Адресът също може да бъде различен, но за ДЗ той има стойност 0x31.
Двигателното задвижване(ДЗ) може да изпълнява много и различни инструкции/ команди, но нас ни интересуват единствено следните:
0x00 Reset, нулиране на ДЗ, необходима за запомнянето на текущата позиция като 0-градуса.
0x60 Disable Soft Limits, необходима за реализиране на преместване в крайно възможно положение
0x66 Set East Soft Limit, необходима за задаване на максимален ъгъл на завъртане на Изток
0x67 Set West Soft Limit, необходима за задаване на максимален ъгъл на завъртане на Запад
0x68 Drive East, в 4-тия байт задават се стъпки или секунди
0x69 Drive West, в 4-тия байт задават се стъпки или секунди
0x6E Goto x.x°(Goto X), в техническата документация на ДЗ е указано, че то разбира тази инструкция.
Достатъчно.

ДЗ се захранва с постоянно напрежение 12-18V (когато се свърже напрежението светодиода на ДЗ трябва да свети със зелен цвят!)
Захранването се свързва по следният начин: плюса към жилото на кабела, а минуса – на оплетката.
Инструкцията сама по себе си представлява модулация на тези постоянни напреженови импулси с честота 22kHz +-20%.
Амплитудата на модулацията 650mV +- 250 mV.
Байтовете се предават последователно без паузи.
Всеки байт има 8-бита +9ти бит допълващ до нечетно число(например: 111100001). Всеки бит има продължителност 1500 us. В този смисъл бит „0“ е 22рия импулс с обща продължителност 1000 us плюс паузата 500 us.
А бит „1“ е 11тия импулс с обща продължителност 500 us плюс паузата 1000 us. Тогава подпрограмата за изработването на битовете за микроконтролера PIC, работещ с 4MHz, изглежда по следния начин:

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
// CCS C Compiler
#define MOPO  PIN_B0
**********
void sendbit(int8 v)  //v=0|1;
{int8 k,n;
 if(v==0) n=23; else n=12;   //Стойността на n е избрана по експериментален път в Proteus
 for(k=1;k < n; k++)
{ output_high(MOPO);
  delay_us(19);   // експериментален път
  output_low(MOPO);  
  delay_us(12);   // експериментален път
 }
 delay_us(500); if(v==1) delay_us(500);   // създаване на закъснение
}

Разбира се може да използвате метода за генериране на импулси чрез таймер и прекъсвания.

Сега е необходимо да се създаде един байт за предаване в ДЗ.
Байтът се предава, като се започне със старшия бит, и се приключи с бита за четност. За неговото изчисление разполагаме с този красив алгоритъм(документ Microchip AN774):

1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
int8 odd(int8 n)
{int8 p;
 p=n >> 1;   
 p ^= n;    // XOR
 n= p >> 2;
 p ^= n;  
 n= p >> 4;
 p ^= n;  
 return !(p & 1); // връщане на младшия бит като бит за нечетност
}

Сега можем да предадем към ДЗ целия байт:

1
2
3
4
5
void sendbyte(int8 b)
{int8 i,bb; bb=b;
 for(i=0;i<8;i++) sendbit(shift_left(&bb,1,0));  // изход, започва със старшия бит
 sendbit(odd(b));    // изход бит Odd
}

Последователността на работа на ДЗ:
1) Прилага се захранващо напрежение към ДЗ(12-18V)
2) Ръчно, натиска се бутона за преместване на ДЗ в 0-та точка (Север)
3) Задържаме с ръка въртящия се лост, натискаме Reset(тесния отвор) и задържаме ~2 сек., докато светодиода несветне в зелен цвят.(Контролера на ДЗ запаметява тази позиция, като Север(0 градуса)).
4) Свързваме контролера на ДЗ, с вече сглобената микроконтролерна схема за генериране на импулси.
5) Изпращамве инструкцията Disable Soft Limits:
sendbyte(0xE0);sendbyte(0x31);sendbyte(0x63);
Между инструкциите е необходимо да осигурите пауза, и едва след това да изпратите следващата след като изпълнениено на предходната е приключило!
6) Сега ще завъртим ДЗ в крайно положение, за да разберем неговите възможности:
sendbyte(0xE0); sendbyte(0x31); sendbyte(0x68); sendbyte(0x7F);

– 3-ти байт инструкция 0x68 -Drive East
– 4-ти байт инструкция са неговите стъпки/секунди:
– 0x01 – 0x07F – това са секунди
(тоест, 0x7F това е завъртане с продължителност 127 секунди, а скоростта на завъртане на ДЗ е 2 градуса/сек. при захранване 12V)
– 0x80 – 0xFF – това са стъпки, при това 0xFF-представлява 1 стъпка, а 0x80 – 128 стъпки
– 0x00 – непрекъснато движение до края на механичния ограничител

Измерваме ъгъла на завъртане на ДЗ, ако той е недостатъчен, опитайте да премахнете или преместите крайните изключватели. При мен се получи +- 75 градуса, което съответства на данните от документацията. След това не забравяйте да зададете максималния ъгъл на завъртане.

Но първо трябвна да се научим да придвижваме ДЗ на дадена ъглова позиция:
Първо ще върнем задвижването в точка „Север“:
sendbyte(0xE0); sendbyte(0x31); sendbyte(0x6E); sendbyte(0x00); sendbyte(0x00);
Нека разгледаме структурата на тази инструкция от 4-ри байта:
– за придвижване в точката изток Север (в моя случай 0-75) старшия полубайт = 0xE.
– за придвижване в точката запад Север (0-75) старшия полубайт = 0x0.
– числото в младшия полубайт задава градуса: за получаване на градусите това число се умножава с 16 (например, 3х16=48 градуса).
Структурата на 5-тия байт от инструкцията:
– старшия полубайт дава градуси (например, 0хА – това са 10 градуса)
– младшия полубайт определя дробната част:
1ххх добавя 0,5 градуса
х1хх добавя 0,25 градуса
хх1х добавя 0,125 градуса
ххх1 добавя 0,0625 градуса

Нека разгледаме примерната инструкция: 0xE0,0x31,0x6E,0xE5,0x3F
– 0xE в 4-ти младши байт означава, че двигателя се движи на изток
– 0x5 в 4-ти младши байт означава, че двигателя се придвижва в точка 5х16 = 80 градуса.
– 0х3 в 5-ти младши байт означава, че към 80-те градуса се добавят още 3 градуса
– 0хF в 5-ти младши байте означава, че към 83-те градуса се добавят още надо добавить еще 0,5+0,25+0,125+0,0625=0,9375
И така ДЗ ще се премести в точка 83,9375 градуса източна дължина. Незабравяйте, че ако ние разменим нулевата позиция (точка Север) на точка Юг (което се е направено за антени или слънчеви концентратори), то Запад и Изток ще сменят своите места.

Сега нека преминем към крайната Източна точка, например E60:
sendbyte(0xE0); sendbyte(0x31); sendbyte(0x6E); sendbyte(0xE3); sendbyte(0xC0);
Нека зададем и този ъгъл като ограничение на изток:
sendbyte(0xE0); sendbyte(0x31); sendbyte(0x66);
Сега нека се преместим в крайната западна точка, например W60:
sendbyte(0xE0); sendbyte(0x31); sendbyte(0x6E); sendbyte(0x03); sendbyte(0xC0);
Нека зададем този ъгъл като граница на запад:
sendbyte(0xE0); sendbyte(0x31); sendbyte(0x67);
Сега, в случай на грешна инструкция или при повреда, Двигателното Задвижване не може да се завърти повече от зададените +-60 градуса.

ntv30-1_1

Схемата за генериране на импулси е взета от статията Тестер DISEqC-устройств с поддержкой протоколов управления: 1.0, 1.1 и 1.2″, А. Данилин, СОВРЕМЕННАЯ ЭЛЕКТРОНИКА № 7 2009.
Като вместо двата диода VD5, VD6 (1N4004) е поставен само един.

Алгоритъмът и схемата са действително изпитани.

Що е то „кард-шеринг“?

Източник: cxem.net

Превод от руски: Т. Б.

Какво означава Кард-шеринг? Думата кард-шеринг(cardsharing) произхожда от английските думи: Card(карта) и компютърната дума Share(споделен ресурс/ достъп). Или казано по друг начин това е споделен достъп към картата. В компютърният речник, под ресурс се разбира – общи папки, принтери или дори общ достъп до парола за локална мрежа или интернет.

Нека си представим следната ситуация с вас – имате къща, в която има 3-4 телевизора с приемници за сателитна телевизия. И на всеки един от тях всеки член от семейството желае да гледа различен сателитен канал. На единият вие гледате футбол, на другия съпругата Ви гледа сериал, на третия вашето дете иска да гледа „Ну погоди“. А цената на пакетната услуга към доставчика за един телевизор, например струва 300 RUB. За да може да гледате на всеки един от телевизорите, Вие трябва да сключите 3 отделни договора и да заплатите 900 RUB. Нали така?

Но, специалистите са изобретили едно толкова прекрасно нещо като кард-шеринга. И така, кард-шеринг съществува тогова, когато официалната карта разширява(открива достъп по потребителско име/парола) на няколко приемници. Освен това приемниците трябва да бъдат свързани по между си с помощта на локална мрежа: Wi-Fi, LAN, интернет или с друга връзка.На приемника (или компютъра), който разширява картата (дава достъп) се инсталира специален хардуерен модул за кард-шеринг. Този приемник или компютър се нарича кард-шеринг сървър. Той трябва да притежава статичен IP адрес в мрежата или име, което другите приемници да знаят преди да изпратят пакет. Приемникът на който планираме да гледаме се нарича сървър.

В ролята на сървър за кард-шерингът може да използвате компютър със съответния необходим хардуер, а също така оригиналната карта, поставена в програматор и включена към компютър. Много често за сървър на кард-шеринг се използва приемник Dreambox. Тези приемници се различават по това, че те притежават операционна система базирана върху линукс ядрото. Затова за тях съществуват различни програми с множество функции, надминаващи стандартните приемници за сателитна телевизия, при които почти всичко е изпълнено по софтуерен път. От вътрешна гледна точка това си е един компютър.

В ролята на клиента за кард-шеринга, може да се използва, както друг Dreambox приемник или DVB-платка за компютър (SS2, SS3 и.т.н.). При което е задължително присъствието на необходимия хардуер и настройки. Кард-шерингът се поддържа в много от съвременните приемници за сателитна телевизия.

 

По-горе дадох примера с домашната мрежа. Но сървърът за кард-шеринг не е задължително да бъде в същата сграда, той може да бъде на другия край на света! Много често има ситуации, когато гледането на европейските канали с официален договор е невъзможно, а аз искам да ги гледам. Тук идва на помощ cardsharing! Вие закупувате достъпа към общия ресурс, при което Ви се предоставят IP-адрес на сървъра, потребителско име и парола. Вие ги въвеждате в настройките на приемника и започвате да гледате. Потреблението на интернет трафик зависи от много параметри, но средно той не е повече от 1 Mb за час гледане.

Но питате: но защо да не се разкодира този канал и да може да се гледа без да са необходими допълнителни устройства и всякакъв тип кард-шеринг? Има и такива канали, за които се изтегля софтуера S2emu, изтегля се файла SoftCam ключ и може да гледате без да платите и една стотинка.
А не! Такъв тип канали стават все по-малко и по-малко. Кодирането става по-сложно и по-сложно: Viaccess 2.6 и.т.н. – тези ключове се обновяват на всеки 15-20 секунди. Дори да откриете ключа, вие може да гледате дадения канал само 15-20 секунди, тъй като канала ще се кодира с нов ключ.

Но предимствата на кард-шерингът скриват всички изброени негови недостатъци:
1. Клиентът трябда да има постоянна връзка с интернет. Връзката трябва да бъде достатъчно стабилна. Идеалният вариант тук е DSL или наета линия. Защото дори в GPRS мрежата по време на пиковете часове са възможни „забавяния“.
2. Не всеки човек ще може сам да конфигурира всичко наведнъж. Ако не сте „компютърен специалист“, то за вас ще бъде особено трудно (особено ако решите да използвате приемник Dreambox).
3. Сървъра постоянно се появява, след което изчезва, при което си сменя IP адреса.
4. Самата технология на кард-шерингът не е вечна и рано или късно ще изчезне. Тъй като вече има нови канали, които е невъзможно да се гледат дори с такъв тип технология, като кард-шеринга.
5. В много страни кард-шерингът е незаконен.

По принцип ако решите да се абонирате за платени канали, Вие сами ще се изправите пред повечето от тези проблеми. Понякога то просто не си струва.

Популярни сателитни приемници подходящи за cardsharing са:
– Dreambox 500S, 600, 70xx
– Openbox F300
– Samsung DSR9500
– Golden Interstar DSR-7700
– Sezam 7700, 8000

Както и други приемници. Дали приемника поддържа тази функция, лесно може да проверите в интернет.

Насочване на Сателитна Чиния

 

Написаното в статията, ще бъде от помощ за тези, които искат да научат нещо ново и разполагат с време и нерви :) . Ако неразполагате с последното, то по-добре повикайте специалист…

Както всички знаем, насочването на сателитна чиния винаги е било сериозен проблем за начинаещия в тази сфера от техниката. В последно време сме свидетели на появата на специализирани софтуерни приложения, които ви улесняват до известна степен живота. Разбира се ако сте наясно какво правите : )

Програмата за която става въпрос в настоящата статия се нарича „Satellite Antenna Alignment“, или впревод „Насочване на Сателитна Антена“. Стартирайки я, тя ви извежда на екрана на първия таб, списък на известните сателити и техните ъгли на видимост. Чрез другите табове в програмата можете да получите допълнителна информация за дадения сателит.

Например в таб-а „Offset Anntena“ изключително добре се илюстрират, всички данни за настройка на офсетна антена.

Повече за програмата можете да научите от сайта на създателите и’ :
www.al-soft.com

Windows Приложения на тема „Сателити“

Днес попаднах на една интересна интернет уебстраница, както винаги съвсем случайно :)

На въпросната уебстраница са качени някои интересни софтуерни приложения на тема сателити, спътници. Може би като цяло някои от тях са стари, като разработка но както вече казах си струва да се разгледат.

Имайте впредвид, че НЕсъм ги сканирал за вируси, така че умната :)

А ето и някои от заглавията на програмите, публикувани на долния линк:

– InstantTrack

– LogSat

– Orbitron

– SatScape

– The Keplerian Elements

– WinOrbit

– База данных по спутникам

… и др.

В случай, че вече съм Ви заинтересувал поне малко, то Ви предлагам да посетите     >>> ТАЗИ <<<  уебстраница.

За нас

Здравейте,  ако желаете да се свържете по някаква причина с нас, моля използвайте формата по-долу или пишете на посочените електронни пощи.

 

 

 

 

 

 

 

 

 


 

 

GPS Съзвездие

Източник: en.Wikipedia

Превод: Т.Б.

Това е симулация на оригиналният дизайн на GPS сегмент, със 24 GPS Сателите (4 сателита на всеки 6 орбити), показваща броят на „видимите“ сателити от фиксирана точка (45ºN – Северно) върху земната повърхност (под видимост разбираме директна линия на зрението).

Параметрите използвани за симулиране на орбитите с: ексцентричност (e) 0.05, наклон (i) 55º и разделение между орбитите от  60º в Ректасцензия на възходящия възел. На всяка орбита, четирите сателита са равномерно разпределени (момента на преминаване през перихелия е еднакъв за всеки първи сателит в дадена орбита). Орбиталният период в примера е взет за 12 часа. Формата на Земята  е  взета за перфектна сфера с радиус от 6400 км.

Времето в анимацията се превърта около 2880 пъти по-бързо, в сравнение с реалното време (половин минута представя 24 часа), чисто погледнато от гледна точка навъртенето на земята. Симулацията е създадена посредством MATLAB и преобразувана в gif формат посредством Adobe ImageReady.

Въведение

Източник: en.Wikipedia

Превод: Т.Б.

В  контекста космическият полет, сателита е обект, който изведен в орбита чрез усилията на хората. Такива обекти понякога са наричани изкуствени сателити, за да бъдат разграничавани от естествените спътници, като например Луната.

Първият изкуствен спътник, Спутник 1, е бил изстрелян от Съветският Съюз през 1957. До 2010 година хиляди сателити са изведени в орбита около Земята. Те произлизат от повече от 50 държави, използващи възможностите на други 10 държави за извеждане на сателити. Към настоящият момент работят няколко стотин сателита, докато същевременно има хиляди неизоползваеми, като в крайна сметка остават като „орбитален“ отпадък.

Сателитите са използвани за разнообразни цели. Най-често биват използвани от военните (за шпиониране) и от цивилни сателити наблюдаващи земята, комуникационни сателити, навигационни сателити, метеорологични сателити, и сателити за изследователски цели. Космическите станции и космическите кораби с хора са също сателити. САтелитните орбити се различават изключително много, в зависимост от целта на сателита, и биват класифицирани по няколко начина. Добре познати саприпокриващите се класове включващи с нисказемна орбита, полярна орбита, и геостационарна орбита.

Сателити са обикновенно полу-независими компютърно контролирани системи. Сателитните подсистеми извършват много задачи, като например създаване на токозахранван, температурен контрол,телеметрия, контрол над височината, както и орбитален контрол.

История

Източник: en.Wikipedia

Превод: Т.Б.

Ранни концепции

Първият изстрелян сателит за изображения е в орбитае кратка история от Едуарт Еверет Хейл, Тухлената Луна. Историята е направена в сериал под името The Atlantic Monthly, започнал през 1869. Идеята се появява отново в произведението на Жул Верн The Begum’s Fortune (1879).

През 1903 Konstantin Tsiolkovsky (1857–1935) публикувал „Изследването на космическото пространство от взаимодействащи си устройства“ (на руски език: Исследование мировых пространств реактивными приборами), който е първият академичен трактат за използването на ракетите като средство за извеждане на космически кораби. Той пресметнал, че орбиталната скорост необходима за минималната орбита около земното пространство е 8 км/с, и че може да бъде използвана много-етапна ракета захранвана от течни горива, за да се постигне това. Той предположил, че течният водород и течният кислород, могат да бъдат използвани посредством други комбинации.

През 1928 Словенеца Herman Potočnik (1892–1929) публикувал единствената си книга, „Проблемите на Космическото Пътешествие – Ракетния Мотор“ (на немски: Das Problem der Befahrung des Weltraums — der Raketen-Motor), план за пробив в космическото пространство и за човешкото присъствие там. Той представил в книгата си примерна космическа станция и пресметнал геостационарната и’ орбита. Той описал употребата на космически кораб за наблюдение на земната повърхност за военни и цивилни цели, както и описание на специалните условия в космоса, които могат да бъдат използвани научни изследвания. Книгата описва геостационарните сателити за масово радио-телевизионно излъчване е телекомуникационните ретранслатори.

През 1945 статията със заглавие „Безжичният Свят“, от автора на научна фантастика Артур К. Кларк (1917-2008) описва в детайли възможната употреба на ковуникационните сателити за масови комуникации. Кларк разглеждал логистиката при извеждането на сателитите, възможните орбити и други аспекти от процеса на създаване на мрежа от сателити обикалящи около земята, посочвайки ползите на високо скоростните глобални комуникации. Той също така предложил, че три геостационарни спътника ще могат да осигурят пълно покритие върху земята (360º=3х120º)