История

Източник: en.Wikipedia

Превод: Т.Б.

Ранни концепции

Първият изстрелян сателит за изображения е в орбитае кратка история от Едуарт Еверет Хейл, Тухлената Луна. Историята е направена в сериал под името The Atlantic Monthly, започнал през 1869. Идеята се появява отново в произведението на Жул Верн The Begum’s Fortune (1879).

През 1903 Konstantin Tsiolkovsky (1857–1935) публикувал „Изследването на космическото пространство от взаимодействащи си устройства“ (на руски език: Исследование мировых пространств реактивными приборами), който е първият академичен трактат за използването на ракетите като средство за извеждане на космически кораби. Той пресметнал, че орбиталната скорост необходима за минималната орбита около земното пространство е 8 км/с, и че може да бъде използвана много-етапна ракета захранвана от течни горива, за да се постигне това. Той предположил, че течният водород и течният кислород, могат да бъдат използвани посредством други комбинации.

През 1928 Словенеца Herman Potočnik (1892–1929) публикувал единствената си книга, „Проблемите на Космическото Пътешествие – Ракетния Мотор“ (на немски: Das Problem der Befahrung des Weltraums — der Raketen-Motor), план за пробив в космическото пространство и за човешкото присъствие там. Той представил в книгата си примерна космическа станция и пресметнал геостационарната и’ орбита. Той описал употребата на космически кораб за наблюдение на земната повърхност за военни и цивилни цели, както и описание на специалните условия в космоса, които могат да бъдат използвани научни изследвания. Книгата описва геостационарните сателити за масово радио-телевизионно излъчване е телекомуникационните ретранслатори.

През 1945 статията със заглавие „Безжичният Свят“, от автора на научна фантастика Артур К. Кларк (1917-2008) описва в детайли възможната употреба на ковуникационните сателити за масови комуникации. Кларк разглеждал логистиката при извеждането на сателитите, възможните орбити и други аспекти от процеса на създаване на мрежа от сателити обикалящи около земята, посочвайки ползите на високо скоростните глобални комуникации. Той също така предложил, че три геостационарни спътника ще могат да осигурят пълно покритие върху земята (360º=3х120º)