Въведение

Източник: en.Wikipedia

Превод: Т.Б.

В  контекста космическият полет, сателита е обект, който изведен в орбита чрез усилията на хората. Такива обекти понякога са наричани изкуствени сателити, за да бъдат разграничавани от естествените спътници, като например Луната.

Първият изкуствен спътник, Спутник 1, е бил изстрелян от Съветският Съюз през 1957. До 2010 година хиляди сателити са изведени в орбита около Земята. Те произлизат от повече от 50 държави, използващи възможностите на други 10 държави за извеждане на сателити. Към настоящият момент работят няколко стотин сателита, докато същевременно има хиляди неизоползваеми, като в крайна сметка остават като „орбитален“ отпадък.

Сателитите са използвани за разнообразни цели. Най-често биват използвани от военните (за шпиониране) и от цивилни сателити наблюдаващи земята, комуникационни сателити, навигационни сателити, метеорологични сателити, и сателити за изследователски цели. Космическите станции и космическите кораби с хора са също сателити. САтелитните орбити се различават изключително много, в зависимост от целта на сателита, и биват класифицирани по няколко начина. Добре познати саприпокриващите се класове включващи с нисказемна орбита, полярна орбита, и геостационарна орбита.

Сателити са обикновенно полу-независими компютърно контролирани системи. Сателитните подсистеми извършват много задачи, като например създаване на токозахранван, температурен контрол,телеметрия, контрол над височината, както и орбитален контрол.